Before & After
photography:Lazar
styling:Huben Hubenov
hair&makeup:Slav
model:Carla@Ivet Fashion
special thanks to before & after - breakfast & dinner
08 Декември 2009
11 Ноември 2009
Vogue Fashion Adventures
Този декември British Vogue отправя тридесет броя модни предизвикателства към екстремните fashionistas, които са достатъчно забавни за да им обърна внимание. Не си правя труда да ги превеждам. Какво, не знаеш ли английски?
1. Climb up the fire escape of a 30-storey Manhattan hotel in Gucci minidress and heels
10. Make like a Helmut Newton Muse and wear a Kamali swimsuit, real jewels na heels on the rocks in Monaco
14. Be the inspiration for a dress...
18. Wear head-to-toe Gareth Pugh when meeting your new boyfriend parents.
22. Wear a Vivienne Westwood corset dress on the night bus.
30. Stroll insouciantly down the boulevard Saint-Germain in a Burberry trench, Sabbia Rosa lingerie, bare legs and Manolo stilettos.
Dare to try it?
25 Октомври 2009
hubenov 2.0
Почти два месеца след последният ми пост, взех решение да рестартирам.
Намирам се във времена на промени, когато за щастие, непроменими са само добрите неща, а лошите се променят към добри.
Затова прецених, че това трябва да рефлектира и върху блога ми, където остава само това, което съм преценил че трябва, а всичко останало отива в забрава.
Поемам лично обещание да съм по-редовен тук.
Read more...
26 Юли 2009
10 Май 2009
Wake up!
В петък сутринта, вървейки към офиса, полу-буден, се разминах с една жена.
Тя беше на видима възраст 24-26 години, симпатична и сравнително добре облечена. Тя държеше папка с документи, бизнес чанта от естествена кожа и говореше по хендсфрий, което в комбинация и придаваше вид на перспективна, интелигентна, млада дама с високо платена работа.
Това което ме притесни в нея, беше въпросният разговор, очевидно с нейна приятелка, част от който успях да чуя, съвсем несъзнателно, докато се разминавах с нея. Думите които звучаха в главата ми целия уикенд бяха следните:
- ... ама с предния се виждахме веднъж месечно и беше супер. Сега тоя ме побърква - иска да се виждаме всеки ден! Аз искам някой който да ми дава пари, да ми купува подаръци, да ме води по скъпи ресторанти и само защото се налага, да го чукам, но рядко...
Събудих се, там на пресечката на "Гурко" и "Раковски".
До днес се чудих, има ли нужда от коментар? И все още се чудя.
Но не можах да не се запитам - това ли е което е ценно в живота ни днес? Реално ли е това, че един ден се събудих в свят, населен с меркантилни бездушни подобия на хора, за които най-важното е да вечерят за по 300 лв. и да се напиват със скъп алкохол? За които цел в живота не е да нахранят душата си, а да ги возят в скъпи коли и да се ебат, бездушно, на скъпи легла и да обиколят света с парите изкарани с много пот и сперма. Възможно ли е парите да са заместител на любовта?
Всичко е въпрос на избор, може би, но аз гласувам за по-трудния път, защото искам един ден да се събудя на преклонна възраст, и да знам че съм живял емоционално и красиво, и моя свят не е бил бездушен. И се надявам повече хора да се събудят, и да го осъзнаят.
30 Април 2009
Shitty thoughs on a shitty day...
В живота на повечето хора се случват сходни ситуации. Всяка различна по своему, и все пак спадаща към определена категория, класификация, обощение - детство, училище, секс, алкохол, болест, смърт, грях. Разбира се, не всеки изживява и преживява всяка от ситуациите, а и те могат да бъдат кръстосани и комбинирани по изключително разнообразни начини, но идеята е, че в основата си всичко е едно и също.
В живота на повечето хора, се случва така, че те се обвързват. Даваме сила на категории любов, секс, семейство, най-вече и в идеален вариант. Както обикновено и тук се намесват признаци и събития от други категории. И точно там се случват проблемите. Защото хората сме достатъчно комплексирани, комплицирани и незадоволени, че ни е много лесно сами да си усложняваме и без това сложното съществуване.
Не ти ли се е искало, понякога само, докато някой ти реве на рамото да му изкрещиш "Ей, шибаняко, ти си си виновен, разкарай се!" ? Да, обаче както повечето хора, и ние сме били такива шибаняци. Защото колкото и да се опитваш, благодарение на практичното изпълнение на теорията на хаоса, просто се случва да не разбереш откъде ти се изсипаха всичките лайна. И то обикновено, когато всичко ти е най-розово на пеперуди и цветя.
А когато си обвързан, нещата обикновено са други. Искаш да знаеш всичко, искаш пълен контрол над потока информация свързан с половинката ти, искаш да дишаш, да ядеш, да сереш и да се чукаш с него или нея нон-стоп. Обаче... какво ли мисли половинката по този въпрос? Защото дори на теория, най-добрия вариант е честността, то дали наистина можеш да кажеш всичко на определен човек? Не искаш ли да запазиш съвършения, чист и неопетнен образ пред човека на когото държиш? Зарежи тъпако, лайната винаги изплуват най-отгоре.
Съвсем съм сигурен, че междуличностните отношения щяха да са няколко степени по-лесни, ако хората са честни помежду си.
Затова апелирам - стига лъга, копеле, кажи на жена си, че имаш еротични фантазии със съседката, кажи и дори когато си я изчукал, кажи на мъжа си, че не можеш да свършиш, кажи му че дъха му мирише на котешки лайна, кажете на децата си че няма шибани детеродни щъркели, кажи на гаджето си че я обичаш вместо да се правиш на твърд чеп, а ти тъпа путко стига му бяга, и кажи че го обичаш, дори когато е твърд чеп, а в известен смисъл, го обичаш заради това. Сподели си всички мръсни тайни, мръсни желания и всичко което би накърнило образа ти на светец, позволи на човека до теб да те опознае, и във най-тъмното място, и в най-насрания гъз. И ако те е страх, че ще се отврати - спокойно, всички сме пълни с лайна, не си само ти. А пък ако по случайност, попаднеш на измития гъз, на който живота му е направил клизма на мозъка, и ти каже, че лайната ти миришат - покажи му среден пръст, наритай го и започни да търсиш човека, който ще те обича затова за което си.
21 Януари 2009
Slav: A different view
Самоиронията е трудна и не се отдава на всеки.
Да се самоиронизираш е похвално.
Но когато един творец иронизира и себе си, и работата си - това вече е изкуство.
Благодаря на Слав, за това че ми позволи да го провокирам и снимам.
©2009, i am hubenov.
19 Януари 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)
